Проучване в САЩ оспорва твърдението, че човешката сексуалност и половата идентичност се определят от биологията и остават фиксирани. Учените твърдят, че няма доказателство за това.
Твърдението, че сексуалната ориентация е предопределена от биологията е главна част от дискурса, воден от ЛГБТ.
Според тях, човек не си избира сам дали да бъде гей или не и обществото не може да изисква от него или нея да бъде хетеросексуален/на, но според изследователите този аргумент отпада.
Според доклада на проучването, публикуван в есенния брой на New Atlantis, парадигмата на ЛГБТ за “born this way (родени по този начин)” не е подкрепена с достатъчно научни данни.
Изследването не претендира, че да си гей е избор, а само посочва, че обратното твърдение може да е грешно.
Проучването, побрало се в 144 страници е написано от двама специалисти, д-р Lawrence S. Mayer, специалист в епидемологията, биостатистиката, обучен в областта на психиатрията и в момента е учен към катедрата по психиатрия в медицинския университет Johns Hopkins, а д-р Paul R. McHugh е известен психиатър, изследовател, преподавател и бивш директор на психиатрия.
Въз основа на изследвания в области, вариращи от невробиологията до социалните науки, авторите на изследването пишат:
"Разбирането на сексуалната ориентация като вродена, биологично фиксирана собственост на човешките същества - идеята, че хората са "родени по този начин "- не е подкрепена от научни доказателства. ".
Според изследователите, терминът "сексуална ориентация" е неясен и се използва, за да опише поведение или идентичност и понякога се отнася до неща принадлежащи към определена общност или определени фантазии.
Според проучването, има биологични фактори, свързани със сексуалното поведение, но няма сериозни биологични обяснения за човешката сексуална ориентация.
Различията в мозъчните структури на гей хората и на хетеросексуалните не са непременно вродени и могат да са в резултат на околната среда и психологические фактори.
Авторите на проучването твърдят също, че ЛГБТ лицата са статистически с по-голям риск от развиване на психични проблеми в сравнение с всички останали. Обикновено, обяснението за това е социалният стрес, на който са подложени и дискриминацията, но изследователите казват, че тези фактори не са единственото обяснение и че са необходими още изследвания.
Изследователите посочват в проучането, че идеята за фиксирана и непроменяща се полова идентичност не е подкрепена от данни:
"При прегледа на научната литература, ние не открихме биологично обяснение във връзка с това, че някои хора твърдят, че полът им не съвпада с биологичния".
Те наблягат и на факта, че трябва да се повиши вниманието, когато се прибягва до драстични медицински намеси, като смяна на пола при хора, идентифицирани или идентифициращи се като транссексуални.
Учените предупреждават, че това е особено важно при деца, чиято сексуалност е непостоянна и тези процедури могат много повече да им навредят, отколкото да са им от полза:
"Има малко научни доказателства за терапевтичната стойност на интервенциите, които забавят пубертета или променят вторичните полови характеристики на юноши, въпреки че някои деца може да са подобрили психическото си благополучие, когато са насърчавани и подкрепяни.
Няма доказателства, че всички деца, които споделят нетипични мисли или поведения трябва да бъдат насърчавани да се превърнат в транссексуални.
Сексуалната ориентация и половата идентичност не се определят от обикновени теории. Има голяма разлика между това да говорим уверено по въпросите за тези убеждения и между това какво разкрива трезвата оценка на науката.
Пред лицето на тази сложност и несигурност ние трябва да бъдем
по-смирени затова, което знаем и не знаем. "
Авторите отбелязват, че техният доклад опира до спорни въпроси и настояват, че на първо място става дума за наука и необходимостта от допълнителни доказателства в областта.
Д-р Mayer казва, че много хора, които са допринесли за проучването не искат да бъдат споменавани и искат да се дистанцират от враждебни реакции:
"Някои се бояха от гневна реакция от страна на ЛГБТ общността, а други от реакции от страна на по-религиозно консервативни общности.
Най-притеснителното обаче е, че някои се страхуваха от репресии в собствените им университети, поради факта, че се ангажират с такива спорни теми, независимо от съдържанието на доклада, което е тъжно изявление за академичната свобода. ".
Докладът е специално написан за широката общественост, за да привлече вниманието към психичните проблеми на ЛГБТ общността, съобщават авторите.
Д-р Paul R. McHugh е противник на смяната на пола при транссексуалните, твърдейки, че тя често не успява да подобри тяхното благосъстояние, а вместо това прави обратното.
***
Източник:
